lawbach-feather-icon
Статия LAWBACH: Закон за цифровите пазари - Европейска рамка за онлайн конкуренция (Част 2)

Закон за цифровите пазари - Европейска рамка за онлайн конкуренция (Част 2)

На 15 декември 2020 г. Европейската комисия представи, паралелно на Закона за цифровите услуги, Закона за цифровите пазари (Digital Markets Act - DMA), който има за цел да направи по-безопасен и прозрачен европейския цифров единен пазар. Законопроектът следва да бъде подложен на обикновената законодателна процедура.

Проектът създава нова категория "пазачи на информационния вход" (gatekeepers), като същевременно запазва съществуващите антиконкурентни разпоредби(1).


КВАЛИФИКАЦИЯТА НА "ПАЗАЧ НА ИНФОРМАЦИОНЕН ВХОД"

Член 2§1 определя понятието пазач като "доставчик на основни платформени услуги, посочен съгласно член 3".

"Основни платформени услуги" означава предоставяне на услуги като например социални мрежи, търсачки, рекламни услуги, но също и услуги на платформи за споделяне на видеоклипове.

Трите критерия, по които се определя пазача на информационния вход са следните:

  • пазачът оказва значително въздействие върху вътрешния пазар. Това първо условие е изпълнено, когато пазачът предоставя основна платформена услуга в поне 3 държави членки на ЕС и постига годишен оборот в рамките на ЕИП, който е равен на или надхвърля 6,5 млрд. евро за последните 3 финансови години. Регламентът предоставя и алтернативен критерий - капитализация от най-малко 65 милиарда евро за последната финансова година.
  • пазачът управлява основна платформена услуга, която служи като важен портал, чрез който бизнес ползвателите достигат до крайните потребители. Това второ условие ще се счита за изпълнено, ако услугата се използва поне от 45 милиона активни крайни потребители месечно, установени или намиращи се в ЕС (този критерий напомня на критериите за квалификация на много голяма платформа, съдържащи се в Закона за цифровите услуги). Що се отнася до бизнес ползвателите, през последната финансова година трябва да бъдат регистрирани 10 000 активни бизнес ползватели.
  • пазачът е постигнал "трайно установена и постоянна позиция", или се предвижда, че ще постигне такава позиция в близко бъдеще. Това условие ще бъде изпълнено, ако второто условие е изпълнено за последните 3 финансови години.

Постигането на икономическите прагове, посочени в регламента, поражда презумпция за квалификация на пазач (2). Съответно всеки пазач, отговарящ на тези критерии, установен в ЕС или извън него, трябва да спазва регламента.

Комисията може да постави под въпрос квалификацията чрез проверка на посочените критерии (при поискване или по собствена инициатива) и задължително трябва да преразглежда статута на пазач на всеки 2 години (3). Списъкът на пазачите е публичен.


КАКВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ТРЯБВА ДА СПАЗВАТ ВСИЧКИ ПАЗАЧИ НА ИНФОРМАЦИОНЕН ВХОД?

Член 5§1 от Закона за цифровите пазари определя задълженията на всички пазачи.

Тъй като законът има за цел да създаде по-справедлива търговска среда, повечето от новите разпоредби са насочени към защитата на бизнес ползвателите. Тяхното приложение на практика трябва да доведе и до подобрен потребителски опит за крайните потребители (4).

Новите мерки за защита на бизнес ползвателите включват редица забрани за нелоялни или ограничаващи практики.

Пазачите няма да могат да възпрепятстват бизнес ползвателите да предлагат на крайните потребители едни и същи продукти, както и посреднически онлайн услуги на трети страни при различни условия и цени.

Регламентът дисоциира фазата на популяризиране на офертите на бизнес ползвателите с фазата на сключване на договора с крайния потребител. Бизнес ползвателите трябва да могат да сключват договор с крайни потребители, без да използват платформата, като същевременно имат възможност да популяризират своите оферти на платформата. Тази разпоредба има за цел да намали правната и икономическа зависимост на бизнес ползвателите от дадената платформата.

За да неутрализира някои ограничителни клаузи налагани от платформите, Комисията улеснява докладването на злоупотреби. Пазачите не трябва да възпрепятстват или ограничават бизнес ползвателя да уведомява компетентните органи за съществуването на такива практики.

Платформите трябва да подобрят прозрачността на своята ценова политика. Те трябва предоставят безплатно на рекламодателите или издателите цялата информация, която им позволява да идентифицират цената платена от тях, както и сумата или платеното на издателя възнаграждение за публикуването на дадена реклама.

Член 5 съдържа също така някои забрани, които имат за цел да защитят крайните потребители.

Пазачите трябва да прекратят практиките на принудителен абонамент за комплексни услуги(5). Потребителите няма да могат да бъдат задължени да се регистрират за услуги, различни от основната услуга на платформата.

Също така, регламентът налага забрана за съчетаване на личните данни на потребителите с лични данни от други услуги на пазача без тяхното изрично съгласие. Тази забрана има за цел да предотврати масовата експлоатацията на лични данни за популяризиране на други услуги предоставени от пазача.


КАКВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ МОГАТ "ДА БЪДАТ ДОПЪЛНИТЕЛНО УТОЧНЯВАНИ" ВЪВ ВРЪЗКА С УСЛУГИТЕ, ПРЕДЛАГАНИ ОТ ПАЗАЧА?

В допълнение, Комисията предлага в член 6 от закона набор от задължения за различните пазачи в зависимост от предлаганите от тях услуги.

За тази цел, Комисията ще трябва да определи съответното предприятие, към което принадлежи пазача, и да посочи списъка на основните услуги на пазача, които се предоставят в рамките същото предприятие(6).

Регламентът забранява на пазачите да използват данни, генерирани от бизнес ползватели на платформата, за да се конкурира с тях - тази забрана включва всякакви публично недостъпни данни, но също така данни, генерирани от дейността на бизнес ползватели, както и от крайните потребителите (консуматорите).

Пазачът трябва да позволи на софтуерни приложения на трети страни или магазини за софтуерни приложения да работят ефективно в неговата система.

При класирането на услуги той не трябва да привилегирова своите продукти и услуги в ущърб на трети страни и трябва да гарантира преносимостта на данните на всеки ползвател (бизнес и консуматор)(7).

Рекламодателите и издателите могат да получат по тяхно искане и безплатен достъп до инструментите използвани от пазача за измерване на неговата ефективност(8). Също така бизнес ползвателите ще могат използват и да имат достъп до агрегирани или неагрегирани данни, които се предоставят или се генерират в контекста на използването от тях на съответните основни платформени услуги.

Пазачът на информационния вход предоставя достъп до данните, генерирани от използването на неговата търсачка както и на всеки бизнес ползвател справедлив и недискриминиран достъп до своя магазин за софтуерни приложения.

Крайните потребители трябва да могат да деинсталират всяко допълнително инсталирано софтуерно приложение към основната му платформена услуга, при условие че приложението не е от съществено значение за функционирането на операционната система (9). Освен това пазача трябва да се въздържа от ограничаване на свободния избор на потребителя при използването различни софтуерни приложения и услуги, както и на избора на доставчик на интернет услуги.


ПРИЛАГАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА РЕГЛАМЕНТА

За да се гарантира ефективното изпълнение на задълженията, регламентът посочва, че Комисията може да проучи мерките, предприети от пазачите и, ако счете, че те не позволяват "ефективно спазване на задълженията" предвидени в текста, тя може да уточни с решение мерките, които съответният пазач следва да прилага.

Подобно на Закона за цифровите услуги, регламентът предвижда редица правила (10), които имат за цел да предотвратят заобикалянето на задълженията. Предвижда се годишен одит на всички техники за профилиране на потребителите, които пазачът прилага(11).

Особеност на Закона цифровите пазари е, че пазачът е длъжен да информира Комисията за всяка предвидена концентрация (сливане)(12).

Две изключения на спазването на задълженията са предвидени в текста.

Първо, пазачът може да поиска от Комисията поради извънредни обстоятелства, които са извън контрола му и биха застрашили неговата икономическата жизнеспособност в ЕС(13) да преустанови едно или повече от неговите задължения: те могат да бъдат изцяло или частично преустановени.

Това изключение може да бъде оторизирано от Комисията само за времето, необходимо за "справяне с заплахата", т.е. Комисията не може да разреши постоянно преустановяване на задълженията под формата на освобождаване.

Комисията ще преразглежда обстоятелствата ежегодно, за да провери дали "заплахата" все още съществува(14).

Пазачът (или комисията по собствена инициатива) може също да поиска освобождаване от едно или повече задължения, по важни причини от обществен интерес.

Това искане може да се основе единствено и само на обществения морал, общественото здраве или обществената сигурност.

Решението трябва да взима в предвид въздействието от спазването на конкретното задължение с императива на обществения интерес, както и последствията върху съответния пазач и върху трети страни.

Както при временното преустановяване, такова освобождаване може да бъде предмет на условия и задължения, които се определят от Комисията.


КАКВИ СА САНКЦИИТЕ?

Комисията е тази, която установява с решение (15) нарушенията на задълженията, посочени в регламента. Тя може да наложи наказание в същото решение:

  • глоби до 10% от общия годишен оборот на компанията в световен мащаб;
  • периодични плащания по санкции до 5% от средния дневен оборот;
  • в случай на системно нарушаване на задълженията по Закона за цифровите пазари, на пазачите могат да бъдат наложени допълнителни коригиращи мерки. Тези мерки следва да бъдат пропорционални на извършеното нарушение. Тук е интересно да се отбележи, че в краен случай могат да бъдат наложени нефинансови санкции от Комисията. Те могат да включват поведенчески и структурни мерки(16) като например продажбата на (части от) предприятието.

Регламента въвежда колективна отговорност в случай на сдружение на предприятия. Той предвижда, че когато се налага глоба на сдружение на предприятия като се отчита оборотът на членове му и сдружението не е платежоспособно, сдружението е длъжно да изиска от своите членове да внесат дялове за покриване размера на глобата.


Автор: Lora Shalganova

    (1)Чл. 101 и 102 ДФЕС;

    (2)Комисията може да идентифицира пазач на информационния вход, дори ако не отговаря на икономическите прагове, посочени в член 3, като използва други критерии като размер, брой бизнес ползватели, пречки пред навлизането на пазара, произтичащи от мрежови ефекти и основани на данни предимства и т.н. (член 3 §6);

    (3)Чл. 4 от регламента;

    (4)Според Комисията тези разпоредби ще дадат на потребителите избор между повече и по-добри услуги, повече възможности за смяна на доставчика, както и директен достъп до услуги и по-справедливи цени;

    (5)Тази разпоредба се отнася както за бизнес ползватели, така и за крайни потребители;

    (6)Чл. 3§7;

    (7)Всеки потребител може да създаде конкуренция между пазачите, като прехвърли данните си от една платформа на друга;

    (8)Такъв достъп ще позволи на рекламодателите и издателите да сравняват ефективността между платформите и различните критерии, използвани за преценка на ефективността;

    (9)Комисията не забранява изцяло тази практика, но и поставя граници, като позволява на потребителя да може да деинсталира споменатото приложение, считано за вторично по отношение на функционирането на операционната система;

    (10)Чл. 11;

    (11)Чл. 13;

    (12)Чл. 12;

    (13)Понятието за извънредни обстоятелства, които са извън контрола на пазача и биха застрашили неговата икономическата жизнеспособност в ЕС e доста неясно. Този текст е предназначен за платформи, които по същество имат огромно икономическо тегло на цифровият пазар и трудно бихме могли да си представим типа извънредни обстоятелства породени от задълженията в регламента, които биха застрашили икономическата жизнеспособност на платформата;

    (14)Чл.8§2;

    (15)Взето в съответствие с консултативната процедура, посочена в член 32;

    (16)Практическото изпълнение на такова решение не би могло да се осъществи без затруднения, особено ако то е насочено към компании извън ЕС.