lawbach-feather-icon
Статия LAWBACH: Закон за цифровите услуги - Европейска рамка за онлайн услуги (Част 1)

Закон за цифровите услуги и Закон за цифровите пазари - хармонизирани правила за подобряване на функционирането на цифровия пазар

През последните години електронната търговия се развива експоненциално. Според Американската комисия за международна търговия (USITC) (2017) световната електронна търговия нараства от 19,3 трилиона щатски долара през 2012 г. до 27,7 трилиона щатски долара през 2016 г. и достига 29 трилиона щатски долара през 2017 година.

За България онлайн продажбите през 2019 г. надхвърлят 895 млн. евро, което представлява 1.53% от брутния вътрешен продукт (проучване на Българската Е-комерс Асоциация (БЕА)). През 2020 г. кризата COVID 19 не само спомогна за усилването на този феномен, но и разкри значението на цифровите технологии във всички аспекти на съвременния живот.

Поради тази причина, цифровият сектор е обект на многобройни дебати в държавите-членки на Европейския съюз, които се стрeмят да хармонизират и подобрят функционирането на цифровия пазар.

На 15 декември 2020 г. Европейската комисия представи два нови проекта за регламент - Закон за цифровите услуги и Закон за цифровите пазари, които имат за цел да подобрят както безопасността на онлайн потребителите в целия Съюз, така и защитата на техните основни права посредством принципи като прозрачност и справедливост.

Понастоящем подложени на обикновената законодателна процедура, тези два текста бяха предмет на становище на Европейския надзорен орган на 10 февруари 2021 г., който приветства създаването на цифрова среда за европейските потребители, като същевременно припомни важността на спазването на основни принципи като върховенството на закона.


Закон за цифровите услуги - Европейска рамка за онлайн услуги (Част 1)


В основата на настоящата правна рамка на ЕС за регулиране на цифровите услуги стои преди всичко Директивата за електронната търговия от 8 юни 2000 г.

ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ НА РЕГЛАМЕНТА

В съответствие с правната рамка, установена от Директивата за електронната търговия от 2000 г.(1), този регламент ще се прилага както за европейския единен пазар, така и за онлайн доставчици, намиращи се извън ЕС, но предлагащи своите услуги на единния пазар.

Обхваща всички видове цифрови услуги, които свързват потребителя с цифрово съдържание, но също и със стоки и услуги.

Проектът разграничава четири категории участници(2) (цифрови доставчици), които ще бъдат обект на нови задължения:

  • посреднически услуги, предлагащи мрежова инфраструктура като ISP, регистратори на домейни;
  • хостинг услуги;
  • онлайн платформи обединяващи продавачи и потребители, като онлайн магазини, социални мрежи и др;
  • много големи онлайн платформи, които представляват особен риск за разпространение на незаконно съдържание.


КАКВИ СА ОБЩИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВСИЧКИ ДОСТАВЧИЦИ?

Създаване на единно звено за контакт между доставчиците и властите (Член 10 и 11 от регламента)

Регламентът предвижда сътрудничество между доставчиците на цифрови услуги и отговорните власти с цел прилагането на Закона за цифровите услуги, посредством единно звено за комуникация (Чл.10)(3).

Модалностите на тази „директна комуникация“ следва да бъдат оповестени публично, за да се улесни тяхната идентификация и следователно тяхното използване.

Член 11 допълва тази разпоредба за доставчиците на цифрови услуги, които не са установени в ЕС, но чиито услуги са насочени по-специално към европейски потребители. Те трябва да упълномощят законен представител (физическо или юридическо лице), към когото да се обръщат властите по всички въпроси, необходими за получаването, спазването и правоприлагането на решенията, издадени във връзка с регламента.

Също като при единното звено за комуникация, актуална информация за връзка със законния представител трябва да бъде оповестена публично. Трябва да се отбележи, че регламентът въвежда двойна отговорност в случай на неспазване на задълженията. Законният представител може да бъде подведен под отговорност за всяко нарушение на задълженията на доставчика, който представлява, без това да доведе до изключване на отговорността на доставчика.

Задължение за по-голяма прозрачност (Член 12 и 13 от регламента)

Методите, използвани от дигиталните доставчици за модериране на дигитално съдържание (различните средства, които водят до ограничения за достъп до определено съдържание) (4) трябва да бъдат изрично споменати в общите им условия.

Такива ограничения трябва да се основават на принципи на обективност и пропорционалност, за да се гарантира спазването на основните права на потребителите(5).

За тази цел, член 13 изисква от доставчиците на цифрови технологии да публикуват ясен, лесно разбираем и подробен годишен доклад относно предприетите действия за модериране.

Член 13 подробно описва информацията, която трябва да бъде включена в доклада, включително всички разпореждания, издадени от компетентните органи на всяка държава-членка относно модерирането на незаконно съдържание, класифицирано по вид, както и времето, необходимо на доставчика да се съобрази с разпореждането. Трябва да се споменат и модерационните действия на доставчиците взети по тяхна собствена инициатива, както и обработката на жалби, подадени от потребителите.

Трябва да се отбележи, че тези задължения не се прилагат на доставчици на посреднически услуги, които се определят като микро- или малки предприятия по смисъла на приложението към Препоръка 2003/361/ЕО (дружества с по-малко от 10 служители и оборот или общ баланс, който не надвишава 2 милиона евро). Става ясно, че регламента визира доставчиците „с определено икономическо въздействие“ върху пазара.

КАКВИ СА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ХОСТИНГ ДОСТАВЧИЦИТЕ И ОНЛАЙН ПЛАТФОРМИТЕ?

Механизъм за уведомяване, отреждащ на потребителя централна роля в модерирането на незаконно съдържание.

Регулирането на незаконното съдържание е в основата на разпоредбите за хостинг доставчиците и онлайн платформите.

Съгласно член 14§1, всички потребители трябва да имат лесен достъп за уведомяване на съдържание, което считат за незаконно. Уведомлението трябва да съдържа „пълна и точна“ информация, позволяваща бързо идентифициране на споменатото съдържание (URL), причините за уведомлението, самоличността на потребителя и неговия имейл адрес, както и декларация за добросъвестност.

По този начин Комисията отрежда на потребителя централна роля при идентифицирането и разкриването на незаконно съдържание.

Важно е да се отбележи, че уведомлението пратено от потребителя, ще се счита за узнаване или запознаване с явно незаконно съдържание, като по този начин се повдига реален въпрос за отговорността на хостинг доставчиците и онлайн платформите. Следователно, ако текстът бъде приет без изменения, онлайн доставчиците ще трябва задължително да отговорят на постъпилите уведомления или рискуват да бъдат подведени под отговорност за наличието на незаконно съдържание въпреки полученото предупреждение.

Задължение за предоставяне на информация относно процедурата за уведомяване на потребителя

Това задължение за предоставяне на информация, посочено в член 15 от проекторегламента, възниква a posteriori, когато платформата или хостинг доставчика е модерирал съдържание, което се счита за незаконно или несъвместимо с общите условия на онлайн доставчика. Когато съдържанието не е вече достъпно за потребителите поради премахването му, доставчиците на цифрови услуги трябва да информират бенефициента на решението (т.е. автора на незаконното съдържание или съдържанието, което се счита за несъвместимо с общите условия) за причините за довели до модерацията.

Тези причини трябва да включват фактите, възможните правни основания, възможностите за правна защита, както и обхвата на модерационното действие. Предоставената информация трябва отговаря на изисквания за яснота, разбираемост и точност.

Публична база данни трябва да съдържа всички решения, взети от хостинг доставчици или онлайн платформи. Изненадващо, тази база данни няма да се управлява от въпросния доставчик на цифрови услуги, а от Комисията.

КАКВИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ИМАТ ОНЛАЙН ПЛАТФОРМИТЕ?

Раздел III от глава III от проекта (Чл. 16 до 24) не се прилага за онлайн платформи, които се определят като микро - или малки предприятия по смисъла на приложението към Препоръка 2003/361/ЕО. Изключени са и хостинг доставчиците.

В допълнение към гореспоменатия механизъм за уведомяване, онлайн платформите ще трябва да създадат и вътрешна система за обработка на жалби. Също така е посочено, че тази система трябва да бъде достъпна безплатно.

Тази системата ще съдържа решенията довели до премахване или ограничаване на достъпа до съдържание счетено за незаконно или „несъвместимо с общите условия“ на платформата.

Незаконното съдържание може да представлява информация, предоставяне на продукт или услуга, но също и потребителски акаунт.

Законът за цифровите услуги предоставя ръководни принципи, които трябва да бъдат спазени от системата(6). Системата трябва да бъде достъпна за всички и в това отношение онлайн платформата трябва да бъде "user-friendly". Жалбата на потребителя трябва да бъде разгледана „в разумен срок“ и обективно. Платформата трябва също така да информира потребителя по всякакъв начин за взетото решение и да му напомни за съществуването на алтернативен метод за разрешаване на спорове чрез извънсъдебен орган, определен за тази цел(7).

Тази разпоредба се допълва от член 19, който въвежда "доверени податели на сигнали". Упълномощени(8) от координатора на цифровите услуги на компетентната държава-членка, те трябва да получават жалбите от потребители на незаконно съдържание.

Статутът на "доверен подател на сигнали" може да бъде оттеглен след разследване от координатора на държавата-членка. Комисията оставя на държавите-членки да организират и разглеждат жалбите на тяхна собствена територия.

Член 20 от проекта регламентира рисковете от злоупотреба от потребители при използването на платформата и при подаването на жалби(9).

На първо място, платформата може да ограничи достъпа до услугите на всеки потребител, предлагащ незаконно съдържание, при условие, че е предварително уведомен и за „разумен“ период от време.

За да не се застраши ефективността и, достъпът до системата за жалби също може да бъде спрян, по-специално поради голям брой неоснователни жалби. Тук отново задължително ще се изисква оценка на ситуацията "in concreto".

Политиката на платформата по този въпрос трябва да бъде ясно формулирана в нейните общи условия, като конкретно дефинира какво може да представлява злоупотреба и продължителността на ограничаването или спирането на достъпа(§ 4).

Член 23 допълва задължението за информация, съдържащо се в член 13, като задължава онлайн платформите да предоставят набор от допълнителна информация за действията, предприети в отговор на жалби от потребители(10). При запитване от негова страна, координаторът на цифрови услуги на държавата-членка трябва да получи достъп до цялата тази информация.

Раздел III е допълнен от член 24, също свързан със задължението за прозрачност, но този път по отношение на рекламата. Той посочва, че всеки потребител трябва да може да идентифицира рекламно съдържание, предлагано на онлайн платформа, по-специално чрез изричното споменаване на рекламния характер, физическото или юридическото лице, от чието име се показва рекламата, както и взетите предвид параметри, използвани за определяне на получателя на въпросната реклама. Идентифицирането на рекламния характер на съдържанието трябва да бъде подчинено на принципите на яснота и разбираемост на информацията, съобщавана на потребителите.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СПЕЦИФИЧНИ ЗА "МНОГО ГОЛЕМИТЕ ПЛАТФОРМИ"

Проектът определя като „много голяма платформа“ всяка платформа, която предоставя услуги на поне 45 милиона европейски потребители на месечна база. Посочено е, че това е среден показател, който може да бъде коригиран, за да отразява определен процент от европейското население(11).

Координаторът на цифрови услуги от всяка държава-членка извършва квалификацията на "много голяма платформа": той ще проверява дали платформите под негова юрисдикция отговарят на критериите. Проверката ще се извършва на тримесечие(12).

Предвидени са допълнителни задължения за тези платформи: те ще трябва да представят годишен анализ на всеки „системен риск“, произтичащ от използването и функционирането на техните услуги.

Комисията е изяснила понятието „системен риск“ във връзка с използването и функционирането на платформите. „Системните рискове“ включват възможни отрицателни ефекти върху свободата на изразяване и информация, неприкосновеността на личния и семейния живот, както и „фалшиви новини“, дефинирани като „умишлена манипулация (...) с действително или предвидимо отрицателно въздействие върху защитата на общественото здраве, малолетните и непълнолетните лица, гражданския диалог (...) или свързани с изборните процеси и обществената сигурност"(13).

За тази цел „много големите платформи“ ще трябва да предприемат всички мерки за справяне със „системния риск“. Те също така ще трябва да си сътрудничат с компетентните органи.

„Много големите платформи“ трябва също да публикуват на всеки 6 месеца отчет за своята система за модериране. Що се отнася до проучването на въздействието върху "системния риск", генериран от тяхното използване, резултатите от него също трябва да бъдат публични, но и ежегодно предоставяни на Комисията и координатора. Публичният характер на тези документи обаче задължително ще бъде смекчен от изискването за поверителност на част от информация.

Разделът приключва с член 37 от регламента, без съмнение, вдъхновен от здравната криза COVID 19, който разработва протокол за криза, засягаща извънредно безопасността или общественото здраве. Комисията и „много големите платформи“ ще могат да изготвят съвместен план за действие за предоставяне на информация при кризисна ситуация.

КАКВИ СА САНКЦИИТЕ?

В случай на неспазване на задълженията, наложени от регламента, Комисията оставя на държавите-членки да определят приложимата система от санкции („ефективна, пропорционална и възпираща“) и да „предприемат всички необходими мерки“, за да гарантират нейното изпълнение.

Комисията обаче предоставя рамка за санкциите, като посочва, че:

  • максималният размер на санкциите за неизпълнение на задълженията, предвидени в настоящия регламент не надвишава 6 % от годишния доход или оборот на съответния доставчик;
  • максималният размер на санкциите за предоставяне на неточна, непълна или подвеждаща информация, за липса на отговор или коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация и за подлагане на проверка на място не надвишават 1 % от годишния доход или оборот на съответния доставчик;
  • максималният размер на периодичната имуществена санкция не надвишава 5 % от средния дневен оборот на съответния доставчик на посреднически услуги през предходната финансова година на ден, изчислен от датата, посочена в съответното решение.


Автор:Лора Шалганова

    (1)Директива 2000/31 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1);

    (2)В допълнение към доставчиците на посреднически на услуги, регламентът създава две нови категории оператори: платформи и много големи платформи;

    (3)Комисията, държавите-членки, Европейският съвет за цифровите услуги (нов орган, създаден с регламента);

    (4)Член 12 от регламента

    (5)Като свобода на словото, право на ефективно средство за защита, права на децата, защита на личните данни, поверителност онлайн и др.;

    (6)Член 17 от регламента;

    (7)Член 18 от регламента;

    (8)Условията, на които трябва да отговаря „довереният подател на сигнали“, са изброени в член 19 от регламента;

    (9)Член 20 от регламента;

    (10)Брой дела, подадени за алтернативно разрешаване на спорове, брой неоснователни жалби, но също така и броят на наложените ограничения;

    (11)Член 25 от регламента;

    (12)В това отношение координаторът на цифрови услуги е „подпомогнат“ от платформите, които имат задължение съгласно член 23 да публикуват, поне веднъж на всеки шест месеца, информация за средния месечен брой на активните потребители на услуги във всяка държава-членка;

    (13)Член 26 §1 в) от регламента.